МИСТРА̀Л м. Метеор. Силен и студен северозападен вятър по френското средиземноморско крайбрежие, който духа от сушата към морето. Към тях [местните ветрове] спадат фьонът, бората, мистралът. Местните ветрове възникват под влиянието на атмосферни процеси, които имат непериодичен характер. Геогр. VIII кл, 1965, 35-36. Ситроенът лети край зелените правоъгълници на лозята, .., край тъмните високи стени на кипарисите, издигнати срещу пристъпите на мистрала. Б. Райнов, ГН, 221.
— Фр. mistral.