МИСТРЍЯ ж. 1. Зидарски инструмент, който представлява желязна триъгълна лопатка със заоблен връх и с дървена дръжка и служи за загребване и разстилане на хоросан или друга мазилка. Един подготвя разтвора, друг го поднася, а останалите с мистрии и маламашки в ръце довършват фината мазилка. ВН, 1959, бр. 2516, 2. Зидарите могат ся похвали с Бен Джонсона, който, .., работил с мистрия и лопата в ръка и с книга в пазуха. Й. Груев, СП (превод), 10. Кога се прави оджак на кукя, майсторот требе да гледа да не му се изпушчи мистрията надоле у оджакот. СбНУ IХ, 133.
2. Диал. Прен. За човек, който се подмазва; мазник, подлизурко. Знам си го я каква мистрия е. СбНУ XLII, 267. Арна мистрия станал. СбНУ IХ, 189.
— От гр. μυστρί.