МИТЍНГАДЖИЯ, мн. -ии, м. 1. Участник в митинг. Митингаджиите със завист и злоба гледаха на нещастната сватба. Ив. Вазов, Съч. VII, 102. Отвъд .. намусено смахмузва легендарно опашатия си кон някой старши стражарин, като да се хвърля върху тълпа български митингаджии. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 380.
2. Разг. Неодобр. Човек, който участва в митинги заради външната изява, заради показността и вдигането на шум; ураджия, лозунгаджия.