МИТОЛО̀Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по митология. Той [Ив. Шишманов] все по-усърдно въприема сравнително-историческия метод при изучаване на фолклорните явления; отхвърля както схващанията на митолозите, така и на онези, които гледали на фолклора като нещо неизменно или обусловено от биологически предпоставки. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10. Родопското наречие е и доста богато с думи, .. С една реч, историкът, филологът, митологът при добри изследвания би намерили богат материал от него. Ст. Шишков, ЖБ, 18.