МИТОХО̀НДРИИ мн., ед. (рядко) митохо̀ндрий м. Биол. Сферични, с форма на зрънце или пръчица образувания в клетъчната протоплазма (главно сложни съединения на белтъчини и мазнини), които са центрове на клетъчното дишане и на разпределянето на получената при обмяната на веществата енергия. В протоплазмата се намират вакуоли, мастни телца, секреторни гранули, митохондрии и други структурни образувания, в зависимост от функциите на клетката. Вл. Андреев, АЕ, 20. При увреждане на черния дроб най-силно се засягат ензимите, които участват в окислителните процеси и са локализирани в митохондриите. Л. Томов и др., СВВМ, 217.
— От гр. μίτος ‘нишка’ + χόνδρος ‘зрънце’.