МИТРОПОЛЍТ м. Църк. 1. Сан на висше духовно лице в православната християнска църква, което управлява църковна област, състояща се от няколко епископии; архиепископ. Епископският чин се подразделя на епископ, архиепископ или митрополит и патриарх, според местните обстоятелства. Н. Михайловски, ОВ (превод), 8.
2. Духовно лице с такъв сан. Всяка епархия се управлява от един митрополит и епархиален духовен съвет. А „България“, 65. Коронясването стана в храма на „Св. Димитрия“, тържествено. Три митрополита: търновският, червенският и преславският извършиха обряда при стечението на безчислен народ. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 196. Българите получиха свой особен митрополит, или както го наричат архиепископ, от гърците, но не при самото им обърщание в християнството, а после отричанието им от папата в 870 г. Р. Каролев, УБЧИ, 21. Редът на търновските святители са открива с патриарха Йоакима I, избран, .., от Събора на вселенските патриарси и български митрополити. Т. Шишков, ИБН, 269-270. — На първия епископ дали са се няколко правдини, .., и за отличие от простите епископи той е бил наречен митрополит. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51.
— От гр. μητροπολίτης.