МИХЛЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Домат. Бай Иван смуче с тръбата на помпата реката и дава на градината, колкото вода искат зелките и михлето. А. Каралийчев, ПД, 8. Градинарство в частна смисъл обема сеяние на разни за препитания злакове, кои са следнии: .., цвекли, мороваци (патладжан), михле (френски патладжан). Г. С. Раковски, ΠI, 68.

2. Гъсто сварено доматено пюре (Л. Андрейчини др., БТР).

— Други форми: мийлѐ, мехлѐ, мюхлѐ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)