МИХЛЮ̀З м. Остар. и диал. Михлюзин. Тии [в българо-католишкия комитет] ся състояха от няколко си недобро възпитани и развратни человеци, от няколко си банкрути (михлюзи) и от няколко си неопитни млади българчета. Г. С. Раковски, БВВ, 24. Но изпадна, михлюз остана, / заптия го вика, / той побегна при патрикът / и стана владика! Л. Каравелов, Съч. I, 57.
— От араб. прeз тур. müflüs. — Други форми: мухлю̀з, мюхлю̀з.