МИХЛЮЗЛЮ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Банкрут, фалит. Благоразумните и тънки пресметаче граждане .. в Сливен, за да предварят злото и да избягнат от михлюзлюците и крайно осиромашаване, .., направили са помежду си съзаклятие с условие да не смее никой от тях да облече дреха от чуждестранен плат. Лет., 1872, 25.
2. Безделие, мързел.
— От араб. прeз тур. müflüs. Други форми: мухлюзлю̀к, мюхлюзлю̀к.