МИХТАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Тъпанджия, тъпанар (Н. Геров, РБЯ).

2. Разш. Музикант, свирджия. Дунав ми, бел ми Дунаве! / Що ми удави мой брата, / сос триста души сватове, / сос дванаесет михтарджии, / с млада невеста до него. Ст. Веркович, НПМБ, 253.

— От тур. mehter ‘военен музикант при еничарите’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)