МЛАДЀЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, характерен за млад човек, за младеж; млад. Той не се решаваше да влезе, а тя не се решаваше да го призове. Не можеха да надвият своя чист, младежки свян. Д. Талев, И, 261. Двата му недъга се изкупуваха с очите — извънредно живи, проницателни, пълни с младежки огън. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 496. Някога в младежките си години той бе мечтал да нарисува целия свят. В. Геновска, СГ, 62. Казвале, че в един ден ще избухне навсъде въстанието — .., но за зла чест, побъркано от незрелостта на ония от апостолите, които в своята младежка буйност не можиха да дочакат общата минута на народно то въстание. НБ, 1876, бр. 30, 115. Младежки живот. Младежка сила. Младежко лекомислие. Младежко любопитство. Младежки жар. Младежки мечти. // Който е като на млад човек. Въпреки смущението си аз съсредоточено наблюдавах лицето на Бакалов: високо чело, светли живи очи, .. Удивляваше ме младежката подвижност и енергия на този шестдесетгодишен човек. Мл. Исаев, Н, 399. И с лек смях, който искаше да бъде младежки, тя [Агата] изтича напред — малко тромаво. П. Спасов, ХлХ, 19.
2. Който се отнася до млади хора, до младежи. Той [Колето] се настани в младежкото общежитие при бригадата на Димо. Л. Галина, Л, 57. Тук ще се открие младежки дом, строен с доброволния труд на младежите от селото. Н. Стефанова, РП. 42 Младежки протест. Младежко движение. Младежки фестивали.
3. Който се състои от млади хора, от младежи. Двамата тръгнаха към парка. .. Из сенчестите алеи, .., се разхождаха младежки двойки. Д. Ангелов, ЖС, 124. Аз бях станал тракторист в стопанството, а Сенка бе в младежкото звено. Кр. Григоров. Н. 101. Образуваха се пчеларско и овощарско дружество и младежко дружество за облагородяване на дивите плодни дръвчета. Елин Пелин, Съч. IV, 141. Младежкият митинг е нейно дело. / Цял стича се двайсетгодишният град. / .. / Над рошави буйни глави като знаме / широка и горда се вей песента. Бл. Димитрова, Л, 100. Грей широкият градски площад. / В него с музика, с песни минава / физкултурен младежки парад. Н. Фурнаджиев, СП, 55.
МЛАДЀЖКИ. Нареч. от прил. младежки; по начин, присъщ на младеж или на младежта. Аз му [на дядо Паскал] се радвах, като го гледах как младежки стои пред тезгяха, върти се на всички страни. Г. Белев, КВА, 282. Клавдия се размърда и стана. .. — Да се сбогуваме, Спасик. Той стисна ръката ѝ бодро, младежки. Д. Добревски, БКН, 157. Той беше снажен човек, около петдесетгодишен, облечен хубаво, но някак младежки, както се обличат старите ергени. Върху ревера на сакото му червенееше карамфилче. Ем. Станев, ИК III, 45. Той [Евгени Милев] искаше да я предизвести по някакъв начин за заминаването си. Разбира се, всичко това му се виждаше младежки глупаво. Д. Ангелов, ЖС, 195.
◊ По младежки. По начин като млад човек, като младеж. Само зениците му продължаваха да бляскат закачливо и по младежки. Б. Несторов, АР, 127. Сърцето му [на Герган] биеше и се радваше съвсем по младежки. К. Калчев, ЖП, 132.