МЛАДЀЦ. мн. -дцѝ, м. Остар. Книж. Млад мъж, младеж, момък; младище1. А боят, с който умориха тоя младец, откакто смъкнаха повече от 100 000 гроша от майка му с лъжа, .. тоя бой трябва да го яде видинският паша. Хр. Ботев, Съч. 1929, 133. Негово Светейшество, при сичката си сиромашия, приел да проводи на свои разноски един младец да ся учи в Чехско. Лет., 1873, 110. Младецът твърде късно придобива мъдростта на живота. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 110.