МЛАДИНЍ, мн., ед. (рядко) младина̀ ж. Младост, млади години. Противоп. старини. Старите спомнят печалното положение от своите младини, радват се на новото и въздишат: — Ето, сега трябва да се живее, а малко години остават! Ст. Поптонев, ОБЛ, 38. Младежа, ако само знае да цени младината си, очаква го светло бъдъще. МС, 1883, кн. 4, 23. Пресметнете и неизказаната онази радост, която усещаме, когато супругата ни роди на свят дете като ангел, който ще ни радва на младини и ще ни подкрепя на старини. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 99. Де гиди, мамо мори, младини, / младини, мамо, млади години. Нар. пес., СбНУ VI, 23.
◊ На младини. Разг. По време на младостта. Гърди си с рози накити, / на младини се насити, / докле е младост е наслада — / че няма да си вечно млада. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 160. Който на младини пирува, на старини слугува. Послов.