МЛАДЍЦА ж. Диал. 1. Младо дръвче, фиданка; младочка, младок, младока. — От едно дърво гората дава хиляди добрини на човека. Затуй младица не сечи, убиец не ставай! Ст. Станчев, ПЯС, 36. Едно място тогава бива докрай хубаво, кога има по него и вода, и гора. Саморастта добре яко знае това, та дето и да има прясна вода, долчинка и река, при тях пуща дръве и младици. Ив. Богоров, СИНЕ, 45. Та тежка сватба си срещнах. /.. / Та си ги вързах, мамо, два млада за две младици, / гледат ся, а не видат ся. Нар. пес., СбБрМ, 140. — Дружина, верна сговорна, / земете тези брадвици — / след мене, братя, врвете, / млади младици сечете / и ги към мене давайте. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 21.
2. Момък или девойка; млад човек, младина. — Слушай ма, горо зелена, / що сам по тебе поодил, /.. / че ма заводат сеймене, / водат ма, да ма оженат / за една млада младица. Нар. пес., СбНУ XVI, 29.
3. Млади години; младост, младини. Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Послов.
◊ Не било в младица, ами в бяла брадица. Диал. Казва се за нещо, което не е извършено, когато е било необходимо или полезно да се извърши.