МЛА̀ДЍЧ м. Остар. и диал. 1. Млад мъж; младеж, момък, ерген, младище1. Бащата въздишаше от сърдечните си глъбини и двата младини, след Карола по-старите му синове, стояха прави на това жално явление. П. Р. Славейков, СК, 38-39. Погрешките .. на едного младича като неумереност, крадение отечески богатства, играние, .., имат весма злеещи следствия. Й. Стоянович, ДСС (превод), 45.
2. Младоженец (Н. Геров, РБЯ).