МЛАДОЖЀНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от младоженец. Боянов, .., денем заедно със своята млада жена старателно работеше на хидростанцията, а вечер те неотлъчно седяха зад печката, .., чоплеха семки и си шепнеха, докато Танината дъщеря Фроска не им извикваше: — Стига сте се милвали, младоженчета. РД, 1950, бр. 139, 2. Проговарят две млади девере: / — Леле варе, Марко младоженче, /.. / я си свали калпак от главата. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 260. Па дойдоа цръкви на венчане; / разплака са младо младоженче, / невеста го с пръстен залагваше. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 256. Йотварай порти, / църква монастира, / че ти водиме / младо младоженче. Нар. пес., СбВСтТ, 160.