МЛАДО̀КА ж. Диал. 1. Младо дръвче, фиданка; младочка, младица, младок. Имах един дрянов кривак, дебел като ръката ми. .. Още като младока го сгодих в една падинка и го пазех, кастрех клонките по него да няма сетне съкове. Ил. Волен, РК, 11.
2. Нов клон, покарал от дънера на старо дърво; издънка, филиз, летораст, младочка, младок. Отсреща, където беше изкъртвал с кореначи стубленските липи, из същите коренища се подаваха тънки, сивкави младоки, пуснали белезникави листенца. Ст. Даскалов, СЛ, 546. Веднъж му са присънило, че той бил увенчан с младоки от маслиново дърво, че тези клоне са разпростират над синката земя. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 176. Цъфти, ябълко, не вържи, / сал едно зрънце завържи, / най на висока младока. Нар. пес., СбВСТ, 377.