МЛАДОКА̀МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Рядко. Неолитен, новокаменен. В Кремиковци, Софийско, също бе работено за установяване на характера и границите на едно селище от младокаменната епоха. ОФ, 1958, бр, 4426, 3. Еднаквостта на младокаменната (неолитната) култура от двете страни на Дунава, на запад в Панония и на изток в Бесарабия, а на юг чак до Тесалия, свидетелствува за тясната връзка на людете от тия области в предисторическо време. П. Делирадев, БГХ, 42. Поради изглаждането на камъка този период от живота на първобитния човек се нарича младокаменен или неолит. Ист. X и XI кл, 5.