МЛАДОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Който по лице изглежда по-млад, отколкото е всъщност. Противоп. старолик. Изправена до стълбата, майката любезно изпровожда бъдещия си зет — малко възрастничък наистина, но младолик и чевръст, сякаш е на двайсет години! М. Кремен, РЯ, 192. След малко се появи и самият професор — твърде младолик за годините си — и бързо тръгна към Кукушкин с лека, младежка походка. М. Марчевки, П, 99-100. Наньо беше по-възрастен от Илия, но по-младолик и по-запазен от него. Г. Караславов, Избр. съч., 319. Застигаме ги и ги познаваме — жена с младолико лице, хванала здраво ръката на висок побелял мъж с очила и старомодна мека шапка. С. Северняк, ОНК, 66. — Стой сега мирно, да ти изрисувам очилата. — Без очила съм по-младолик. К. Калчев, ПИЖ, 175. Излезли да го посрещнат, а знаете ли кой? Самият, същият му вуйчо и зад него младолика, доста възрастна жена. Ил. Блъсков, Китка VI, кн. 16, 16.