МЛЀЧАВ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Млечен. Месечината се белееше вече високо и земята дремеше като омагьосана в лека млечава мъгла. Ил. Волен, БХ, 138. Млечава делва. Млечаво котле.


Източник: Речник на българския език (онлайн)