МЛЕЧЕНЍЦА1 ж. Диал. Женско животно в период, когато кърми малките си; млечница4, дойница1. Кога си рипа мечката — /.. / и тая мечка млеченица, / по нея мече млечниче, / бегаше свите селяни, / кой у падинка, равнинка, /.. / а сам си попо — шипоко. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 559.
МЛЀЧЕНИЦА2 ж. Диал. 1. Ястие от сварен в подсладено прясно мляко ориз; мляко с ориз, сутляш, млечница5.
2. Ястие подсладена млечна каша.