МЛЕЧИЦЀ, мн. няма, ср. Умал. от мляко; млекце. Какво мило детенце си има тя. Спи си сладичко, суче си кротичко млечице. К. Петканов, БД, 44. Още един час път и Кабака ще бъде у дома си. .. Искаше му се да сръбне нещо топличко — я чорбица, я млечице... Г. Караславов, Избр. съч. I, 177. Ред се скоро редете, / ред тревица пасете, / че са близо кошари, / във кошари другари, / ще изнесат ведрици, / да издоим млечице. Ц. Церковски, Съч. II, 37. — Молба ша ти са помоля, / да не ма, Радке, забравяш, / сутрин и вечър нагледваш, / млечице да ми донасяш. Нар. пес., СбНУ XXVII, 173.
◊ Пчелно млечице. Бяло или жълтеникаво, подобно на кашица, вещество, което младите пчели работнички отделят от глътъчните жлези и хранят с него пчелните личинки, използвано от хората като лекарство. Така е в тяхното [пчелно] семейство — децата пазят майка си, чистят я, топлят я, кърмят я с пчелно млечице. П. Бобев, ГЕ, 157.