МЛЀЧНИЧЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Обикн. в съчет.: дете млечниче. Кърмаче; млечениче. Дайте, дайте две дечица, / две дечица млечничета. Нар. пес., СбНУ IX, 17. — Море кадийо, кадийо, / .. / нело чем право да кажем: / девет съм кръви направил, / девет съм майки разцвелил, / десето дете млечниче. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 340. Мома го йе [цветето] окацала [окъсала], / да го вие дребни китки, / да ги прата долу, долу, / долу, долу по селана, / .. / По дечица млечничета, / да са чуе и прочуе, / че са моми поскъпнали. Нар. пес., СбНУ II, 42.
2. Бозайниче, сукалче; млекарче2, млечениче. Кога си рипа мечката — / .. / и тая мечка млеченица, / по нея мече млечниче, / бегаше свите селяни / кой у падинка, равнинка, /.. / а сам си попо — шипоко. Нар. пес., СбНУ ХLIV. 559.