МЛЀЧНОКЍСЕЛ, а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет.: млечнокисели бактерии. Спец. Бактерии, които разлагат захарите до млечна киселина. Без участието на млечнокиселите бактерии не може да се запазят зеленчуците и плодовете. ВН, 1960, бр. 2624, 4. Мечников свърза дълголетието у българите с благоприятното въздействие на млечнокиселите бактерии върху храносмилателния канал. ОФ, 1958, бр. 4166, 3. При жизнената дейност на млечнокиселите бактерии, които се развиват в добре приготвения силаж, се получава млечна киселина. Т. Дарджонов, МПЖ, 18. По литературни данни микрофлората на доматите се състои главно от дрожди, плесени и млечнокисели бактерии. М. Киров ТК, 31.

2. За хранителен продукт — който се получава чрез заквасване с такива бактерии. Между разновидните сортове млечнокисели продукти българското кисело мляко и ацидофилното мляко представляват особен практически и теоретически интерес поради някои свои диетични и лечебни свойства. ВН, 1959, бр. 2441, 4. Млечнокисела сметана. Млечнокисели сирена.

3. В съчет. със същ. к у л т у р а (във 2 знач.). Спец. Който е обогатен с такива бактерии. Производство на млечнокисели култури.

4. За ферментация — при който се получава млечна киселина. Да си представим например, че в една току-що направена чиста рана поставим малко кисело мляко. Киселото мляко изобилствува с бактерии .. и все пак заболяване няма да настъпи, защото причинителите на млечнокиселата ферментация са типични полезни бактерии, които не предизвикват инфекция. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 8.

5. Който е присъщ на млечната киселина. Благодарение на първичната саламура то [сиренето] има приятен, млечнокисел вкус и аромат и мазна консистенция. ВН, 1962, бр. 3293, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)