МЛЕЧНОСЍН, я, -ьо, мн. -и, прил. Който има син цвят с млечнобял оттенък. Людмила се понадигна и се подпря на лакът да види морето. .. Бялата мъглявина, скъсила хоризонта, спояваше две безкрайности — млечносинята отдолу и бледосинята отгоре, която се разтапяше около накаленото слънце. Ем. Манов, ДСР, 404. Планината е близка и далечна. Млечносиня сянка блика от дълбочината на недрата ѝ. З. Сребров, Избр. разк, 159. И ето: утрото е свежо, / блестят грамади розов цвят, / във млечносинята безбрежност / ята от гълъби летят. А. Разцветников, С, 17.