МЛЍНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от млин; баничка. — Нали ти казах, че искам банички с пчелен мед? Защо не изпълни желанието ми? И тя се разгневила и .. се заклела да не хапне нито едно млинче. Св. Минков, ПШ, 190. Тя бе умесила тлъсти млинчета, галушки. З. Сребров, Избр. разк, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)