МЛУ̀ЗГАМ, -аш, несв., прех. Остар и диал. Хвърлям (обикн, стрела, копие и под.); стрелям. Копие или витка тояга (джирит) са улузгали тоже всадници един на други и изкуствам са бранили, да отбягват удар. Г. С. Раковски, П I,98. млузгам се страд.
МЛУ̀ЗГАМ СЕ несв., непрех. Диал. Стрелвам се, промушвам се; млъзгам се. Догде го съгледа някой, то като стрела се млузна в стария сарай и се изгуби. Ц. Гинчев, ГК, 244.