МЛУ̀ЗГАНЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от млузгам и от млузгам се. Тии упражнения са били повеч относяеми на военни хитрости .., въртене клина (буздугана), млузгане копия или витка тояга (джирит). Г. С. Раковски, П I, 97-98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)