МЛЪЗГА̀ ж. Диал. Мъзга. Едно старо изкорубено дърво стърчеше между тях [върбите] .. „Млъзга не тече под кората му“, помисли си той. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Строена по господарски, .., сега тя [къщата] се бе поразсъхнала, .. Ала изпод земята същите тайни сили, които носеха млъзга на дървесата, на тревите, .., стягаха и крепяха, като с невидими железни скоби, високата сграда. К. Константинов, СЧЗ, 157.
— Друга форма: млязга̀.