МЛЪК междум. Разг. Грубо. Мълчи, млъкни, да мълчиш. — Ти си виновен, Манчо, — озъби се Манчовица .. — Млък, — нервира се Манчо. — Трай, да не ти строша главата барем на теб, както ми е докривяло. Кр. Григоров, И, 114. — Ще се оплача. Това е подигравка с човека. Вие се гаврите с нас .. — Млък! — изръмжа той. — Забранявам ти да ми говориш! В. Нешков, Н, 341. — Ангела аз любя, мале, / и той мене люби! /.. / — Млък, не думай това, дъще, / млък, че е срамотно! Ив. Вазов, Съч. IV, 80. Млък, че та изяда влък. П. Р. Славейков, БП I, 270.
— Друга (остар.) форма: млъч.