МЛЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (диал.); млъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Млъквам. — На дървото, Гюро, дор три кукувички. / Първа кука, Гюро, / йот сутром до плання. / Трета кука, Гюро, / тя хич не млъкнува. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 29.
