МНА̀СА ж. Остар. Книж. В Стария завет — монета (златна или сребърна), която се равнява на сто динара. А като влезе в Йерихон, .., [Исус] приказа притчата за богатия, който като вручи на десетте си слуги по една мнаса, след връщането си награди сякого според достойнството му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 154.