МНИМ, мнѝма, мнѝмо, мн. мнѝми, прил. Книж. 1. Който не е такъв, за какъвто е представян, обикн. с цел да се заблуди някой; измислен, лъжлив, несъществуващ, фалшив, неистински. Противоп. истински. Преди всичко ще постави на мястото им всички лъжепатриоти, ще разобличи техните мними заслуги. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 433. Алай бей остави преследванието на истинния разбойник .., и пристигна при селото с един табор, .. под предлог да хване мнимия разбойник Танас. НБ, 1877, бр. 72, 278. Аз са реших да стана луд... Тий [господарите ми] земаха работата сериозно и са мъчат да преварват мнимата болест с лекарства и кръвопускания. Ч, 1871, кн. 19, 600-601. В лицето на доктора Маргариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, с която запленяват слабите умове на девицата Анка и на майка ѝ Злата, слепи подражатели на модите. Д. Войников, КЦ, V. Мним патриотизъм.
2. Който съществува само във въображението, мисълта; въображаем, мислим, недействителен, нереален. Противоп. действителен. Сега портретът изскача по особен начин в развиделяването — мътен, оплют от мухите, същинско издевателство над човека и над неговата мнима власт над бъдещето. Др. Асенов, ТК, 219. Най-много е разпространено вярването в някои мними духове и призраци. С. Шишков, ЖБ, 46. Вярвали [павликяните], че Исус Христос нямал действително човеческо тяло, а тялото му било мнимо. ПСп, 1871, кн. 4, 59. Мним враг. Мними успехи.
◊ Мнима смърт. Мед. Състояние на организма, при което поради неблагоприятно изменение на външните условия жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот; анабиоза. Най-голяма известност в средите на биолозите Бахметев добива с работите си върху мнимата смърт. Върху нея се развихря неговото творческо въображение и му рисува необятни възможности за приложението ѝ в човешката практика. Кр. Тулешков, НЗ, 40. Съществува и представа за т. нар. „мнима смърт“ — липсва съзнание, дишането и пулсът не се забелязват, но всъщност не са прекъснали. Б. Кърджиев, ОПА, 13.