МНОГА̀ЖДИ нареч. Остар. Книж. Многаж. Димето им разказваше. Най-често съседните пазачи се събираха в неговото лозе, защото то беше накрая от другите и овчарчетата многажди налитаха върху него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Отвън срещу храма зяпнали пушкала, / забълваха пламък, и бомби, и хала! / И стените стари разлюляха със звук, / като тръс подземен многажди повторен. Ив. Вазов, Съч. I, 179. През двадесет и пет години обиходи / земята българска многажди. К. Христов, ЧБ, 11. Поради пусталината на пръстта не никнат нито дървета, нито шубраци някакви, но треви само и бурени, които многажди стават толкоз високи, щото ся затуля зад тях и конник. ПЧ, 1871, кн. 3, 46.
— Друга форма: многа̀жд.