МНО̀ГО нареч. 1. В съчет. със съществителни, назоваващи нещо, което може да се измерва, чието количество може да се определя. В голямо количество. Противоп. малко. Изкарвали много зърно и затова го продавали по-евтино. А. Гуляшки, ЗР, 62. Знаеше, че липовото дърво дава мек огън .. Край козарника имаше много суха липовина. Й. Радичков, СР, 57. Понякога природата щедро изсипва .. много дарове само на едно място и свързва за всякога с него съдбите на един народ. Й. Йовков, Разк. III, 78. Той [Мичкин] се обръщаше от време на време и напомняше за ракетата на един от ранените, който бе загубил много кръв. Д. Димов, Т, 613. От много работа се става гърбат, а не богат. Послов. ● С предл. по. — Командирът едва ли ще се съгласи да те остави... А и ти ядеш по много. — Няма да ям по много — съгласи се Борован и на това условие. Д. Ангелов, ЖС, 188. Манолаки си спомняше, че, .., Антица много залягаше за селяните. Когато синовете му липсваха от чифлика и ключовете от мазите оставаха у нея, тя даваше от всичко по много. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Сестрините ти синове / да не си зитьо калесал, / че пият вино по много, / та вдигат свада голема. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 64.
2. В съчет. със съществителни за лица или броими предмети и същини. Голям брой лица или предмети, назовани със съществителното. Противоп. малко. — Не, вие вървете сами и се разделете, не е добре много души заедно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179. Арнаутина, който имаше много добитък и много ниви, разбра, че работата е важна, тури си очилата и взе списъка. Й. Йовков, ПГ, 33. Когато сиромах дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници, такива като него. Елин Пелин, Съч. I, 30-31. Помня от детските години, че срещу нашата ученическа стая имаше едно голямо дърво. Всеки ден там се събираха много врабчета. Й. Радичков, В, 243. — Девойко, мари хубава, / пустана ваша махала / що има моми хубави, / по-много млади невести! Нар. пес., СбНУ XXXIX, 17. Вредом калеска разпрати, / да си кумове калеса, / кумове, стари сватове, / и йоще близки комшие, / по-много близки роднини. Нар. пес., СбНУ XIV, 44. Много радости изживях с тези хора заедно, много приятни спомени ни свързват. Δ След като детето тръгна, майката изпита много съмнения и страхове, докато то се върне. Δ Много години от своя живот бе посветил на този проект. Δ Много часове минаха в очакване. // В сравн. степен с предл. от, числ. или същ., означаващи количество. Означава количество или брой от нещо, които са над количеството, броя, означени със следващото числително или съществително. Противоп. малко. Расте [слонът] до тридесет години и живей по-много от сто. П. Берон, БРП, 99. — Знайте ли, вашя милост, че у острова, .., има една тъмница, дето се намират може по-много от сто карбонари? Др. Цанков, ТМ (превод), 119. // Разг. В сравн. степен. С отриц. част. не, числ. или същ., означаващо количество. Означава количество или брой от нещо, които са под количеството, броя, означени със следващото числително или съществително; по-малко. Селото Черковна имаше не по-много от 40-50 къщи. Ил. Блъсков, ЗК, 15. Членовете на старейския съвет, .., ся избират по вишегласие, на брой не по-малко от трима и не по-много от дванайсет души. ВП, 6. // Разг. Само членувано обикн. в сравн. степен. По-голямата част, по-големият брой от някакво число еднородни обекти, назовани със съществителното; повечето. По-многото тела не могат да ся подпрат в средоточието за тежестта, зачтото в някои тела ся намира то вътре в купа им. Н. Геров, ИФ, 87. Женските [на кита] не носят яйца, като по-многото други риби, ами раждат и подояват чедата свои. П. Берон, БРП, 1132. Алмази излазят в Индия, но твърде малко многото алмази излазят в Южна Америка Т. Икономов, ЧПГ, 128. ● С предл. от. Милка и там съзираше забележителна чистота и уред: .., стените на стаите чисто измазани и много от прозорците със стъкла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. Зад нас в редовни интервали от по няколко минути падаха гранати. Много от тях с тъпи удари се забиваха в земята. Й. Йовков, Разк. II, 154. ● С предл, по. — Руснак е, ама още като те прегледа, болестите ти минават — похвали го първа Гина Попчева... Юрнаха се при него и млади, и стари, .. Като рекоха веднъж: — По много преглежда! — и отиде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 114. // В превъзх. степен. с числ. бройни. Означава, че посоченият от числителното брой е най-високата, максималната граница на нещо. Противоп. най-малко. След малко той щеше да преброи парите си, да запише нещо в тефтеря и да затвори. Всичката тая работа щеше да трае още половина или най-много един час. Й. Йовков, Ж 1945, 72. — Днеска, по един часа ще ви дойда: петнайсет минути, най-много двайсет ще ви занимая. Ив. Вазов, Съч. X, 6. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов, БГ, 11. Като научат децата в първия урок три или най-много четири букви, учителят трябва да забележва какви са способностите на децата. Р. Каролев, РЗМ, 51.
3. С гл. съм, ставам, идвам в З л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че нещо е в повече, надхвърля необходимото или възможното по количество, брой, степен за някого или за нужната цел. Противоп. малко. — Ти пък, — на тебе думам, Косерка, ти пък ще дадеш по шест оки. — А, много е, устабаши... Аз съм сиромах човек. Пък и защо, виновен ли съм? Ст. Чилингиров, ХНН, 161. Филчо е юнак, а не като вас страхопъзлю. Петима турци го нападнали да му вземат биволите, но той грабнал едно дърво и ги наложил както трябва. — И петимата ли? — Та за Филча много ли са петима турци? К. Петканов, X, 76. — Но ти не страдаш от разкаяние, .. — Стига, стига, Ванко... И без това ми е много. Видях трупа ѝ [на Ана]. М. Грубешлиева, ПИХ, 97. Желю грабеше с две ръце кандилите, дъвчеше... Скоро тепсията се свърши. Но втората тепсия действително им дойде много. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6. — Лозята ги дадохме ние пролетес на изпол, че много ни бяха. П. П. Славейков, ЕП 1907, 52. — Май че много ти дойдоха четири сладоледа. Стомах ли те боли? П. Вежинов, СО, 84.
4. За времетраенето на някакво действие — продължително, дълго. Противоп. кратко, малко. Събраха [тополчани] сто жълтици. .. Не мера, а цялата земя се купува с толкова пари. Веднага трябва да се тръгне, много не бива да се бавят, за да не се откаже султанът. К. Петканов, СВ, 59. Силен дъжд много не иде. П. Р. Славейков, БП II, 113. Имала майка, имала / една Вана дъщеря / .. / И тя майка главила / .. /Много главени ходили, / година, Вано ле, полвина. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 159. ● В съчет. със същ. време. Една гастрическа болка, която го бе държала много време на леглото, отрази се още по-силно на характера му и го направи по-раздразнителен и нетърпелив. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. Вечерта Ненко много време седя у тях си на пезула. Т. Влайков, ПСп, 466. // С част. не и с предл. след, подир, преди. За означаване, че нещо е преди (след) кратък промеждутък от време; скоро. Селото беше сред скалиста гора с чудни води — на Димка помогна и туй; тя не след много се почувствува здрава, силна; младостта зрееше и в душата и в снагата ѝ. А. Страшимиров, К, 15-16. Не много подир умира и царица Ирина, Тихомировата съпруга. Т. Шишков, ИБН, 220. Той [Мидхат паша] не преди много изяви, че преди да оставят турците България, тя ще бъде една пустиня. НБ, бр. 54, 210. // Разг. Самостоятелно или с предл. за и с част. не. За означаване, че нещо трае кратко; за кратко време, не за дълго. Противоп. малко. Ех, ама не била им за много тая радост. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Скорото ходене не са продължава за много. П. Р. Славейков, БП II, 119. Стоян по двори ходеше / и се на бога молеше: / — Я ми дай, боже, я ми дай, / каква ми годе рожбица, / .. / Не ща го, боже, за много — / само ми за три години — / пак жа го на теб харижа. Нар. пес., СбВСт, 52. // С предл. от (преди, пред) и същ. за време. Дълго, отдавна. Отвори после един килер, който беше скрит зад вратата, с намерение да тури кремици на два вехти пищова, остали от предяда му и захвърлени от много години в праха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Кога человек е научен на нещо си от много време, ачи ище да се отучи, не треба да се оставя отведнаж, ами полека. П. Берон, БРП, 129.
5. Означава по-висока степен на признака или интензивност на действие в сравнение с приетото за нормално, обичайно. От тук ще ходим по нагорнище, та конете да се не заморяват много. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. — Той [Еньо], Цвето, много те харесва. Макар че малко ти е сърдит. Елин Пелин, Съч. III, 120. В колибата на сляпата станало много топло и тя се почудила откъде иде тая топлина. А. Каралийчев, ПС, 126. — Никой не би те обичал тъй много, тъй силно, както те обичам аз. В. Друмев, И, 10. Орач ми оре в полето / полските равни рудини, / рудини, цали цалини, — / два му волове ангели, / стратурково му ралото, / босилкови му жеглите! / Босильок много мирише, / та сичко живо сабуди, / сичките живи животни. П. П. Славейков, КНП, 86. ● В съчет. със същ. за чувство, настроение, състояние и под. Много страст беше вложил в речта си и с това спечели избирателите. Δ С много обич се грижат децата за намереното кученце. Δ Колко много злоба има в думите ѝ. Δ С много страх от недоверието към мен пристъпих към действие, за да докажа, че съм права. ● Разг. В сказуемно определение в съставно сказуемо. Стрина Тота беше много майсторка да отглежда гадове вкъщи. М. Георгиев, Избр. разк., 229. — Е, па ожени се... — Това, жените, да ви кажа, много сте издирвачки, то човек не смее и да... Елин Пелин, Съч. II, 23. Едно време имало змееве и били много юнаци. Нар. прик., Христом. ВВ I, 26. Кога се мамо, ожених, / азе бех много сиромах — / в гърне си вода носехме, / в керемида месехме. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 153. ● В етикетни формули. — Добре, ще попитам жена си — каза с усмивка нотариусът. — Много ви благодаря. Д. Димов, Т, 527. — Под моята нотариусна черупка се крие друго нещо. — Много ми е приятно. Ив. Вазов, Съч. X, 25. Той пое букета с малък поклон и каза: — Много мило от ваша страна. Елин Пелин, Съч. II, 175. Извинявайте много. ● Удвоено много-много. В отрицат. изр. Разг. За подсилване на забраната. — Не ми дрънкайте много-много. Аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганю и удари силно по масата. Ал. Константинов, БГ, 105. — Тук сме половината село, не трябва кехая да вика, не трябва много-много да дигаме врява. СбНУ XVIII, 554.
6. Само след съществително. Разг. За посочване, че нещо се среща, наблюдава, съществува в голямо количество или брой; колкото искаш. Захванахме пък там нов занаят: да печем печенки на улицата. Свят много — яде. Ив. Вазов, Съч. IX, 45. Какво има Цвета? — Една хубост! — Баща ѝ потънал в дългове, деца много. Елин Пелин, Съч. III, 115. Жълвата започваше да моли дядо Мирю да убие някаква лисица. — Че как да я убия? Знам ли коя е? Лисици много. Ем. Станев, ЯГ, 39. — Е виж, това може... Е поле широко, дивячки много... ама такваз политика да ми развивате... За таквизи полезни неща може, ама за политика — право в участъка. Ст. Даскалов, БМ, 61. — Откъде сте? — От Русия — каза той. — Исках да кажа — от кой град? — Градове много... — отвърна той неопределено. П. Вежинов, НС, 8. Вълкът рекъл: „Тегля Кума Лисо, но риба много.“ Лисицата рекла: „Чакай да повикам да ти помогнат.“ Нар. прик., Христом. ВВ I, 29.
7. Само членувано. а) за означаване на цялото голямо количество от нещо, назовано със следващото съществително. Противоп. малко. А Евгени? Нито иска да мисли за Крецулеска, с многото пари и с големия корем. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 42. Старата донесе един овехтял и оръфан портофел от червена кожа, издут от многото книжа в него. Й. Йовков, Ж 1945, 36. Мина през Троя широка и стигна той [Хектор] Скейпските порти / трябваше тях да премине, та да излезе в полето / и срещу него завтече се в миг Андромаха невяста, щерката Еетионова, с многото булченско даре. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 26. б) За означаване на целия голям брой от лица или предмети, назовани със следващото съществително. Противоп. малкото. Между многото разкази, които бях слушал още там, не мога да не си спомня особено за един. Й. Йовков, Разк. III, 105. — На дядови Славчови копаем, ей там е, дето се виждат многото копачки. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. Между многото случайни посетители на това заведение се е мяркал често един странен човек на средна възраст. Св. Минков, ДА, 27. Многото пътници създаваха разнообразие. Човек всеки ден откриваше нови хора, които преди това не беше забелязал. Г. Белев, КВА, 325. — Все ми се струва, че ще сторя двадесет кола пшеница. .. — .. И ти си ленивец като мене, а си заразправял сънища — нещо, дето няма да стане. Многото коли пшеница да не смяташ да ги товариш от Пендевите ниви? К. Петканов, X, 52. Тук [на софрата] се разливаше ситата усмивка на хаджи Пеня, който обичаше софрата да бъде пълна с блюда и да се вижда как димят многото ястия. Д. Немиров, Б, 187.
8. Като прил. С отвл. същ. а) Който продължава, трае дълго, продължително; дълъг. Противоп. кратък. Магдалина имаше силна жажда от многото ходене. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. — Трябва да се помисли. — Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин, Съч. III, 133. Що ти йе конче запряло, /запряло, омършавяло — / дали йот много каране, / или йе йот нехранене, / или йе лошо гледане? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 78. б) Който е в значително количество, над обичайното или достатъчното; голям. Противоп. малко. Доскоро не се излизаше насреща му и с това си лудо ходене, със свойто много знаяне, сума скрита злоба и завист бе подигнал срещу себе. П. Тодоров, И I, 129. Едва с много .. молби убедихме войниците да ги приемат и претоварят на волските кола и ние тогава можахме да се замъкнем назад. Ив. Вазов, Съч. XII, 171. За направата на тази церква дожът Джюстиниани Партичако, .., оставил много количество пари. БКн, 1959, февр., кн. 2, ч. II, 293. в) Който е във висока, значителна степен, със значителна сила, над обикновеното; голям, силен. Противоп. малък. Когато децата / вдигат много врява, / тя [пръчката] мигом излиза / и мир въдворява. Елин Пелин, ПБ, 130. Кога пътувахме с кола, времето беше топло и много горещина, щото другарят ти, .., съблече си горнята дреха. Ил. Блъсков, РК, 20. Бре Петрунко, мала моме! / Много село Бобошево, / сред селото оро има. Нар. пес., СбНУ V, 35. От многото надуване и мехът се пуква. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 29.
9. Като същ. много<то>. а) Голям брой лица; мнозина. Противоп. малко, малцина. Времето е хубаво и славеят пее, но много мислят за тайната смърт на един господар и работите отиват зле. М, 1857, 87. Много казват, че по нас е кризата обща, че секи, и сиромах, и богат, равно теглят от нея. НБ, 1877, бр. 70, 276. Тогава [в първите времена] са предстоятелите известявали на верните за бъдещите събрания и назначавали са място, време и часът, както и сега чинят много във време на службата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 52. б) Нещо, което е в голям брой или количество. Противоп. малко<то>. — Баба Доца бръкна в пазвата си, извади една петолевка и я сложи на бюрото: — На, синко, от нас малко, от бога много. Г. Караславов, Избр. съч. II, 113. Който ся латисва за много, изгубва и малкото. П. Р. Славейков, ЕБ, 52. в) Нещо, което е с голяма, значителна стойност, което е важно, значимо; голямо<то>. Противоп. малко<то>. Досега тя беше майка като всички майки: стоеше на опашки, правеше от нищо нещо, а от нещото много и вършеше работата в цялата къща. ВН, 1960, бр. 2875, 4. Предан от сърце и душа по изпълнението на своите обязаности, .., той направи много. Ил. Блъсков, КУ, 17.
10. Само в превъзходна степен. За подчертаване, че е възможно единствено това, за което става дума в следващата част на изречението; в краен случай, само. Противоп. най-малко. Сега само слушаше, и най-много, изглеждаше гневно и продължително ту тоя, ту оня. Й. Йовков, ВАХ, 199. Продажбата на цигари си имаше рискове, но те бяха малко. Ако те хванат, най-много ще ти вземат стоката, а ние никога не носехме повече от два-три пакета. Б. Райнов, ДВ, 161.
11. С глагол в отриц. форма. Изразява смекчаване на отрицанието; особено, твърде. Като съм усамотен тука [в Интерлакен], за което много не жалея, аз повечето живея с мисълта за София, за тебе и за всичко близко мене там. Ив. Вазов, ПЕМ, 81. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче. Елин Пелин, Съч. I, 137. Като жена представлява нещо, но умът ѝ не е много от бляскавите. К. Петканов, В, 130.
◊ Без да <му> мисля много. Разг. Веднага, без да се колебая, незабавно. Пред него блесна витрината на колониален магазин. Николай видя, че вътре нямаше клиенти и, без много да му мисли, влезе през широко отворената врата. П. Проданов, С, 28. В много отношения. Книж. В голям брой прояви, насоки, направления. В много отношения нашата България е надминала нашата съперница Белгия. Ал. Константинов, Съч., 180. Ето и Атлантический океан, .. За плаването по него спомагат ветровете и морските течения и в много отношения той е твърде интересен. С. Бобчев, ПОС (превод), 309. Да носиш много здраве на мъртвите. Обикн. във 2 и З л. Диал. Дано умреш. Да носиш много здраве на тата. Обикн. във 2 и З л. Диал. Дано умреш. Да ти са много и три дни. Обикн. във 2 и З л. Диал. Да умреш скоро. За (на) много години. Пожелание за дълголетие на някого или на някакво начинание. Тогава ще дойда пак да направим сватбата. Наздраве, за много години и добро видение. Ив. Вазов, Съч. XI, 140. Като ѝ цалуна ръка, изрече весело: „На много години, бабо. Желая ти при случея в деня на твоето рождение леки старини.“ У, 1870, бр. 1, 56. Откакто земе по-старият домакин подаръка, .., и ще рече: .., да ви ет за много години [брате]. СбНУ VI, 229. Има много хляб. 1. У някого. Употребява се, за да се посочи, че някой е здрав, има още много сили. Беше прехвърлил шестдесет години, но бодрият му вид, .., и уверената му походка подсказваха, че в този човек има още много хляб. Сл. Трънски, Н, 67. 2. В нещо. Употребява се, за да се посочи, че нещо може още да се използва. Синът ме кара да хвърля палтото, че било старо, пък аз си викам, че има много хляб още в него. Имаш много здраве <от арменския поп>. Обикн. във 2 и З л. Разг. Грубо. Употребява се за изразяване на несъгласие с някого или нещо. — А-а-а-а, имате много здраве от арменския поп, приятелю, — скочи артистът. — Участието ми във филма действително бе една несполука, плод на компромис, затова нямах охота да възразявам, въпреки непремерените ви думи. Й. Попов, СЛ, 106. Ехе — рекъл си той, [Сотир] .. — имате много здраве, ако си мислите да ме подкупите с една пура. И три гала вечери няма да ви помогнат. Ем. Манов, В, 47. Малко-много. Остар. Книж. В известна степен, на някакво равнище, донякъде, в известен смисъл. Самото село Костенец е доста голямо и с едно малко-много по-будно население. РН, 1910, кн. 8-9, 218. Преди всичко един народ тряба по-напред да е малко-много богатичък, че тогаз да се изучи. Ступ., 1875, бр. 5, 34. Ние българите, които живеем в Романия, много пъти сме показвале съчувствие към своите еднокръвни братя, на които малко-много сме помагале било морално, било материално. НБ, 1876, бр. 2, 6. Много важно. Разг. В реплика — като възклицание за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо. — Братко, знаеш ли какво се случи? Видях глухар! — Много важно — отвърнах аз. — Защо ме събуждаш? СбСт, 190. — И да не си получа „вересията“, много важно! — казва бай Андрей. — Важното е да наситя поне малко жаждата ви за знания. С. Таджер, ПМ, 92. Много вода изтече (беше изтекла, ще изтече) отнякога (донякога). Много време измина (ще измине) от (до) даден момент, много неща се промениха, се случиха (ще се случат, ще се променят). Познаваше го [Павел] от младините му. Много вода беше изтекла оттогава, светът бе вече прекроен. Г. Стоев, ЦЗ, 183. — Ти все забравяш, бате, че оттогава изтече много вода и нещата чувствително се измениха! Л. Станев, ПХ, 143. Много добър. Втората положителна оценка за знания на учещ се (отбелязвана с 5) по шестобалната система на оценяване. От устен зрелостен изпит ще се освобождават зрелостниците, чиято средна аритметична бележка от годишните (окончателни) закръглени бележки по съответния предмет е най-малко много добър (5). НК, 1958, бр. 3, 2. Много здраве. Поздрав, който обикн. се предава чрез някого, за друго лице. Всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Скъпи подаръци за всяко „много здраве“ от нея. Й. Йовков, СЛ, 12. На Бальо хабер пратила: / — Много му здраве носете, / на Бальо, на болерина! / И да ма мама не дава, / аз ще си Бальо да взема. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 144. Много (да не) знаеш. Разг. Грубо. Обикн. във 2 и З л. Не си позволявай да възразяваш. — Ти много да не знаеш, че... — Къси ти са ръцете за такава работа, брат. Затова по-добре не се заканвай — посъветва го Тинчо и предизвикателно го бутна с пръст по носа. П. Проданов, С, 103. Много знаеш. Обикн. във 2 и З л. Разг. Неодобр. Говориш излишни неща, повече от общоприетата норма, извън мярката. — Няма да го бъде, не! — говореше една и Божура позна Жечевица, тая, която винаги носеше голям здравец на ръченика си и много знаеше. Й. Йовков, СЛ, 64. Много ме има (керти). Диал. Никак не ме зачита, уважава. Много искам да зная. Разг. Пренебр. 1. Някого или за някого. Никак не се интересувам от някого, от това какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. 2. Нещо или за нещо. Не обръщам внимание на нещо, не ме засяга; не се интересувам. Много искаш (иска). Разг. В реплика — като отговор на несъгласие с някого. Много малко. Разг. За означаване, че степента, количеството или броят на нещо е под някаква приета мярка или равнище, значително под нея; съвсем малко. Само младият писател, автор на куп нежни идилии, идилии много малко четени и още по-малко прелиствани, стоеше мрачен и замислен там. Ив. Вазов, Съч. XII, 62. Много ми влиза в работата (в джоба, кесията). Разг. Пренебр. Не желая да се намесвам в нещо, не се интересувам от нещо, което не ме засяга. Много ми влизат в работата всичките тия помии! Ив. Вазов, Съч. II, 11. Много ми пуши комина. Диал. Хремав съм. Много ми трябва (е притрябвал, дотрябвал). Разг. Неодобр. За означаване, че някой или нещо никак не ме интересува, не ми е необходим. — Дойчине, ти ли разсмя Мита? — Много ми е дотребвала твойта Мита! К. Петканов, ЗлЗ, 9-10. Пречиствам въздуха. Ако ме няма, готованците като тебе отдавна да са се задушили. Мишлето се задави от смях. — Хи-хи-хи! Много си ми притрябвал! П. Бобев, ГЕ, 41. Много ме е грижа. Разг. Пренебр.; Много ми е зор. Простонар. Пренебр. 1. За някого. Никак не се интересувам от някого, от това какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. 2. Самост. или за нещо. Не обръщам внимание, не ме засяга; не се интересувам. — Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха. — Макя, много ми е па зор! .. Ни чета вестник, ни ми па трябва да знам какво пише! Ст. Даскалов, СЛ, 377. — А пък ние си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? — Много ви е зор за мене! — пошегува се весело и все още възбудено Орешки. П. Вежинов, НС, 220. Много на душманите. Разг. Употребява се като отговор, когато някой твърди, че нещо му е много, предостатъчно. Баща ми поиска цигара с бързо и тарикатско намигане. — Не станаха ли много тия дни? — попитах го аз, докато му давах и огън. — Много на душманите — каза той. Д. Цончев, М, 158. Много нещо. Разг. Човек, издигнал се в обществото или материално; влиятелен, имотен човек. Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чохаджия, и джелепин, и дукян е отварял, с брашовски стоки. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Много приказки на пазара. Разг.; Много думи (приказки, сбор, лакърдии) на воденицата (панаир) <биват>. Диал. Неодобр. Употребява се като подкана да не се говорят излишни неща. Много сборове, торба орехи. Диал. Употребява се при положени големи усилия за нищожен резултат. Много ти здраве. Разг. Пренебр. 1. Не ме интересува, че си отиваш; иди си щом искаш. 2. Не ме интересува какво правиш; не ти обръщам внимание. На третия ден вечерта влязох в кръчмата. Сватът Димитър седи там, ама не ме поглежда. Сърдит значи. Е, много му здраве! И аз съм му сърдит. П. Велков, СДН, 380. — Аз [главен учител] изпълних своя дълг. Сбогом. — Много ти здраве — каза иронически кмета и, като се обърна към нас, продължи прекъснатата си реч. Ал. Константинов, Съч., 118. Много ти меле воденицата. Диал. Грубо. Не говори, млъкни, много говориш. — Пре-ка-ляваш!.. Пий си виното там и си мълчи. Много ти меле воденицата! Г. Краев, АСЗ, 20. Много хляб има да ям. Със следв. обст. изр. Разг Много време ще измине до даден момент, когато ще стане, ще се случи нещо. — Ба, много хляб има да ям, доде стана Момчил — издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 340. Много шапки ще опустеят донякога. Разг. Много хора може да умрат до определен момент. Много шум за нищо. Книж. Незаслужено голямо внимание за нещо нищожно, дребно, малко. Разбира се, изложбата, .., трябва добре да се обмисли, .., да не се търси си само евтин ефект — да се създава много шум за нищо. РД, 1961, бр. 42, 3. Много ще поглеждам като ичеренин за слънце. Диал. Няма скоро да получа това, което желая, към което се стремя. На много години. Диал. На празник имен ден. Иде ден Ивановден и Иванчо си има приятели, които ще му додат на много години да му честитят едноимения ден. Ил. Блъсков, ДБ, 3. Черпението с вино и ракия във время на много години по къщите ни трябва да ся прекрати. Н, 1875, кн. 4, 53. На много огньове съм се пърлил. Разг. Много съм преживял и препатил в живота си и затова съм опитен, хитър. <На> много пъти. Разг. Често, неведнъж. — Я много пъти съм думал на Петър: съседко, затваряй си коня, че вълци ще го ядат! Елин Пелин, Съч. I, 197-198. Мащеха ми, догде бе жива, уверяваше на много пътя, че аз съм се родил уж седмомесечник и в събота. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 26. Казват, че много пъти лицето е огледало на сърцето. Ил. Блъсков, КУ, 30. Бяло мъ гърло зля боли, /.. / Много мъ й пъти боляло, / се го й мама ми церила / на зелен гущер краката. Нар. пес., СбВСт, 520. <Ни> малко, <ни> много. Нар.-поет. Приблизително, около, почти, към. Вървели те, ни малко, ни много, три години през гори, през гори, през морета и стигнали най-сетне всред пусти планини пред един чер и страшен дом. К. Величков, Събр. съч. VIII, 255-256. Страшна беше аръпина, / страшна хала халятина, / глава има малко много, / малко много три казана. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144. Носѝ си много здраве. Диал. Пренебр. Отивай си. Откак съм оглушал, много ми е добре. Разг.; Откак съм оглушал, много ми е харно. Диал. Употребява се като отговор на някого, който не желае да изпълни нечие настойчиво изявявано желание или не обръща внимание на критика по свой адрес. От много фурни хляб съм ял. Диал. Обиколил съм различни страни, много съм пътувал и зная много и различни неща. Още много хляб (качамак) има да ям. Разг.; Още много просеник ще дъвча. Диал. Още съм много млад и неопитен, ще трябва доста да се уча. — Доче, върви си гледай работата и стига си ръбала полите на Куна. Много хляб има да изядеш, докато станеш колкото малкия ѝ пръст. К. Петканов, МЗК, 219. Пия от много извори. Разг. Имам добра и разностранна информация, осведомен съм добре. Хващам / хвана с едно дете много кумове. Диал. Постигам нещо голямо, значително с малко усилия.
— Друга (диал.) форма: мло̀го.