МНОГОБЪ̀РДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За планински дял, планина, местност и под. — който има много бърда. Непрекъснати вериги гористи планини, .., подпират от вси страни кръгозора. Между техните многобърдести клонове, простира се от север към юг райски хубавата чепинска долина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 17. И волно сред балкана многобърдест / ечела все за Индже песента. Бл. Димитрова, Л, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)