МНОГОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Продължителен, дълготраен, дългогодишен, многогодишен. Гърция, .., представлява сега насъде умилност на порутените градове и неразработени полета, които са горкий плод на многовременното робство и войнското съсипвание. Ив. Богоров, КГ, 203. По многократното си дохождание и многовременното си пребиваване в тая страна на Македония Нако познаваше и се сношаваше с по-първите... и по-важните личности на всичките македонски градове и по-главни села. К. Шапкарев, МЖБМ, 50. Колко обичен бе той [Юда] на народа, показа са от плачовете и риданията на погребението му и от многовременното жалеяне на съгражданите му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 99.