МНОГОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много глави. Спомням си древния мит за земята Хея, която станала жена на небето Уран и родила най-напред страшните сторъки и многоглави исполини. Н. Стефанова, РП, 87. Като основна тема в повечето от релефите е така нареченото „Дърво на живота“ .. Понякога в основата му се изобразява змей или многоглава ламя, олицетворение на победените злотворни сили. Отеч., 1977, кн. 11, 19. ● Обр. И Родопите са тук, зад дълбоката клисура на Места, и Рила е на един хвърлей отвъд Разлог — но и тя дори изглежда плоска и обикновена пред Пирина, който виши на възбог своя многоглав купол от мрамор, сняг и мури. Н. Тихолов, ДКД, 215. — Шар високи, многоглави. / — Вило, кой го тъй накичи / с преспи, канари, дъбрави? Ив. Вазов, Съч. IV, 137.