МНОГОГЛАГОЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Многословен, многоречив, велеречив. Когато други многоглаголиви оратори срещаха неуважителна глъчка или равнодушие по банките, .., появяването Пуцово на трибуната въдворяваше тишина и събираше всичките внимания. Ив. Вазов, Съч. X, 77. Последният навей е повлиял неблагоприятно не само на външната художествена форма на разказите му, .., но е похабил и езика му, направил го е небрежен и многоглаголив, като езика на някой газетарски клюкар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 268-269. Ние мислим, че от такива термини и многоглаголиви .. мисли и статии може сиромахът читател да загуби и тоя ум, що има. Н. Бончев, Съч. I, 108.