МНОГОГЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Многогласен, многогласов. Още отдалеко се чуваше многогласа врява във втората кола. Затворена беше и тя, .., но в нея весело кънтяха детски гласове. Д. Талев, И, 39. Отстрани се донася особен глъч, чуват се някакви многогласи и проточени като песен викове. Т. Влайков, Пр I, 143. В претъпканата с народ кръчма беше шумно. Притиснат от множеството в един ъгъл, оркестърът се мъчеше да заглуши многогласото гъмжило. Ст. Марков, ДБ, 340.