МНОГОГЛА̀СИЕ, мн. няма, ср. 1. Муз. Едновременно звучене на няколко самостоятелни мелодии; полифония. Оригиналните двугласни напеви, които намираме в различни краища на страната ни, показват интересно развитие на едно самобитно многогласие (полифония). Пеене VIII кл, 51. ● Обр. Нощ! Тиха, безкрайна провинциална нощ! Който не те е изживявал от ранна вечер, само той не е чувал говора на тишината, не се е опивал от вдъхновеното слово на мълчанието, завитийствувало в гърдите ни с многогласието на нашите безсънни чувства и мисли. Ст. Чилингиров, ПЖ, 24.
2. Остар. Мнозинство, вишегласие. На другия ден от пристигането му .. законодателното събрание с пълно многогласие го избра за член от втория конгрес. С. Бобчев, ЖФ (превод), 100.
3. Остар. Изразяване на различни мнения; разногласие. Той [Бенковски] чакаше да утихнат страстите, .., във всеки случай не пропусна от време на време да покани депутатите да се споразумеят, защото многогласието и философските фрази са лукс за гръцката камара, а на бунтовните събрания прилича повече практичен разум. Л. Стоянов, Б, 73.