МНОГОГЛА̀СНО нареч. Муз. 1. На много гласове; многогласово, полифонично. До XI в. музиката била едногласна. Постепенно под влияние на народното изкуство и църковната музика започнала да се изпълнява многогласно. Пеене IX кл, 59.
2. Прен. Многозвучно, многообразно, разнообразие. През прозореца Василена видя няколко звезди, чу как нагъсто, многогласно подсвирваха щурци. Й. Йовков, АМГ, 106. В клоните хиляди птичи гласове се смесваха в такава сложна, звънтяща, игрива плетеница, че се получаваше чувство, като че това е някаква омагьосана гора и самите листа многогласно звънтят, пеят в ясната утрин. О. Василев, Т, 93. И в природата, както и при хората, животът звучи многогласно и в пълен тон. Г. Цанев, СИБЛ, 293.