МНОГОГРА̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. За дърво, храст — който е с много грани, клони; клонат, разклонен, многогранен1. По оттатъшната пътека върви млад човек и маха отпуснати ръце. Дано не я види. Харитина се крие зад дънера на многогранеста круша, дорде отмине момъкът. А. Каменова, ХГ, 229.