МНОГОЗНА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Рядко. Неодобр. Който говори много, като изтъква знанията си или мнението си, който поучава. — Даскал Яким разбира по-добре от тебе де трябва да бъдеш, не бъди многознаен. Ив. Вазов, Съч. X, 173.
2. Остар. Книж. Който има много знания; учен, умен. Такива подобни, нам още неизвестни, тайнства на природата има много, които ще възпалят желанието ви, любезни мои деца, да искате да станете многознайни и много работи да издирите. П. Кисимов, ОА (превод), 32-33.