МНОГОЗНА̀ЕЦ, мн. -а̀йци, м. Рядко. Многознайко, многознайник. От сиромашията ли, от какво ли, не се излизаше на глава с тях: едни такива непокорни, упорити и многознайци. Цв. Минков, МЗ, 8.
