МНОГОЗНА̀ЙКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Човек, който говори много, като изтъква знанията си или мнението си, който поучава; многознайник, многознайковец. Личо щеше на свой ред да попита тоя многознайко: — Ами ти бе, .., я ми кажи какво значи тая дума де? К. Георгиев, ВБ, 52.