МНОГОЗНА̀ЙКОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Многознайко, многознайник. Навъдили се едни многознайковци и мързеливци — на приказки не мож им излезе насреща, а на практика — лежат на гърба на другарите си. Ст, 1963, бр. 924, 1.
