МНОГОЗНА̀ЙНИЦА ж. 1. Разг. Неодобр. Жена, която говори много, като изтъква знанията си, мнението си или информираността си. Пък дотърчава у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една многознайница. Й. Йовков, ВАХ, 113. А пък жена му, .., е такваз многознайница, каквото рече вкъщи, то трябва да стане. Т, 1881, кн. 2, 11 — Величке ма, ти къде ме водиш? Пак лелина ѝ Величка, тази многознайница. — Хайде, хайде, не се занасяй — уж не знаела: на хорото! Г. Райчев, ЗК, 151-152.
2. Остар. и диал. Жена, която знае много, има много знания. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници, .. Наричат се още многознайници, понеже много знаят. БР, 1931, кн. 6, 205. Ах, коя ли запалница, коя ли многознайница вещица тя [те, тебе] излъсти. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 35.