МНОГОЗНАЧЍТЕЛНО. Нареч. от многозначителен. Единият, младият, не само я гледаше, но дръзко и многозначително се позасмиваше. Й. Йовков, АМГ, 46. Той ме изгледа многозначително и някак попита с очи Ирена — какво, неин обожател ли съм? П. Славински, ПЩ, 118. Дори баща му, който никога не му правеше бележки за късното връщане у дома, тоя път многозначително заклати срещу него показалеца си. П. Вежинов, СО, 125. Една заран дойде при мене един из българските сватове, който имаше обичай да знае и кой е дошъл, и кой е отишъл, .., и рече ми многозначително: — Дошъл е из френско един наш българин, който знае много науки. С, 1872, бр. 34, 271.