МНОГОИЗВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е известен много; популярен. Противоп. неизвестен, непознат. Колелото на воденичката се завъртя още по-силно и от фунията се чу многоизвестната песен: „Ристовице, млада невясто...“ Г. Белев, ПЕМ, 74. Между гостите, които по онова време, .., идваха на литературния чай при Михалаки Георгиев, се очертава в паметта ми твърде ясно многоизвестният критик д-р Кръстьо К. Кръстев. СбЦГМГ, 91. Най-полезните за человека и най-многоизвестните от тях [рибите] са: селдите, сардината. С. Бобчев, ПОС (превод), 310.


Източник: Речник на българския език (онлайн)